Казах му да си събере багажа, защото ми писна да живея на кредит

Познавам Камелия доста отдавна. Навремето работехме заедно и бяхме близки.

Въпреки това обаче тя рядко споменаваше мъжа си. В думите си за него беше пестелива и избягваше коментари.

После животът ни раздели и не я бях чувала и виждала с години. Допреди седмица, пише в.“Личнa дрaма“.

Срещнахме се на летището. Аз посрещах приятелка, тя заминаваше.

Имахме около половин час да поговорим. Оказа се, че отдавна се е развела и сега заминава за Виена за празниците. Откакто останала сама, вече 4 години по това време – за празниците, пътувала някъде навън. Не искала да е с никого.

Искала тишина и спокойствие и докато светът посрещал поредните Коледа и Нова година, тя стояла в хотелската стая в някои чужд град и гледала светлините и фойерверките през прозореца.

Прочела в очите ми въпроса: „Защо?“. Камелия ми отговори, преди още да съм я попитала.

Не обичала тези празници, за нея били свързани само с лоши спомени. Затова гледала да избяга от България. И без това синът й отдавна бил в Щатите.

Оказа се, че навремето съпругът й, за да върже семейния бюджет, непрекъснато взимал заеми, без да й каже.

Не смеел да й признае, че заплатата му е два пъти по- ниска от нейната и за да не се „излага“, вместо да намери начин да изкарва повече пари. Взимал заеми – от банки, от фирми за бързи кредити, от приятели.

Взимал заеми дори да плаща тока и водата, без да си прави сметката, че в един момент ще трябва да връща толкова, колкото получава на месец.


В края на всяка година обаче всеки от тези, от които бил взел заеми, започвал да си ги иска, банките го притискали за забавени плащания и точно по празниците оставал без пукната пара в джоба.

На една Коледа дори не могли да купят подарък на сина си. И всеки път Камелия провеждала с него един и същи разговор, а той й се заклевал, че сега като изчистят тези сметки, това повече няма да се повтори.

Но на следващата Коледа картинката отново се повтаряла и пак, и пак, и пак… Накрая на нея й омръзнало.

Отдавна вече любовта към този мъж, за когото навремето била готова да скочи и в огъня, си отишла. Останало само презрението. Един ден просто го помолила да си събере багажа и да се махне от живота й.

И тъй като синът й вече се издържал сам, стиснала зъби, наложила си спартанска дисциплина и за 8 месеца успяла да изчисти всички сметки, влачени с години от мъжа й.

И за пръв път останала сама на Коледа. Докато другите вдигали наздравици, тя прехвърляла в спомените всички досегашни празници и си задавала въпроса:

„Защо не се освободих от този воденичен камък на шията си по-рано? Защо допуснах да стигна дотук?“

Решила да прави това, от което се въздържала толкова години – да посети местата, които винаги искала, но не можела, защото по думите на съпруга й „не бил сега моментът“.

През годината спестявала и още на 21-ви, 22-ри декември заминавала. Прибирала се на 2-ри януари. Не искала да бъде с приятели и роднини, които да я гледат с упрек или съжаление, че е сама.

Просто искала да се чувства свободна и да прави това, което й харесва. И най-важното – без да се притеснява, че на вратата й чука поредният кредит.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *