Толкова е стиснат, че чак ме вбесява!

Пиша ви, защото за първи път се колебая дали съм права, или чувствата ме заблуждават, макар че не съм малка (на 34 съм).

С голямата си любов се простих преди три години, и то по възможно най-баналния начин – той си намери по-младо гадже с татенце с бизнес.

Сделката си струваше – аз не можех да му дам повече от любовта си, дома си и заплатата си.

След тази история не исках да поглеждам мъж, докато не се запознах с Томи, на 39 г., с едно дете от първия си брак.

Колкото повече се сближавахме, толкова повече си мислех, че Бог ме обича, щом ме срещна с него.

Разбирахме се, често и без думи. Хубаво ми беше и да пътувам с него, и да слушаме музика, и дори да си мълчим.

Докато в главата ми не започнаха да се загнездват реплики като „много е скъпо“. „По-добре да хапнем вкъщи, твоите пържени картофки нямат равни, вместо някой да ни замеря с пуканки в киното, с парите за билетите ще си купим вечеря, ще си изтеглим филма и ще си го гледаме в леглото“…


В началото тези предложения ми харесваха, после започнаха да ме дразнят, а напоследък направо ме вбесяват.

Аз и преди да срещна Тома, следях промоциите – и на сиренето, и на мобилните оператори, и на храната за котки. Но не съм се лишавала от нищо.

Обяснявам му, че храната освен на добра цена, трябва и да е качествена.

Той все ми цитира цените за килограм, а аз винаги напомням, че ние купуваме 300 г.

Онзи ден ме видя с нова книга и ми каза, че пилея пари за нещо, което мога да чета на таблета си.

Намръщи се и като занесох вкъщи билети за театър, вбеси ме и не си признах, че ги взех с ваучер.

Мислех, че Тома е стиснат спрямо мен, но не е така.

Като се наложи да купуваме сиропи и таблетки против грипа, той на всяко предписано му лекарство търсеше по-евтиния аналог.

Просто полудях и когато отказа да даде пари на сина си за еднодневна екскурзия от училище – била скъпа, а и той там бил ходил.

Няма идеални хора, знам, но се плаша, че е толкова стиснат.

Аз не съм прахосница…

Знам цената на парите, но и че все пак те са, за да си доставяме радост, доколкото може.

Камелия

Снимка: Pixabay.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *