Предложи ми брак, но с условие… Какво ли щеше да се случи с мен, ако не бях приела?

Беше преди доста години. По онова време работех като управител на ресторант.

Бях млада, красива и амбициозна, разведена, с едно дете и с навирен нос, защото ми се струваше, че мога да направя с живота си всичко, каквото ми хрумне.

Освен това имах гадже чужденец, за което приятелките ми адски ми завиждаха, защото това означаваше подаръци, разходки с луксозната му кола из България – абе, всякакви екстри.

Вечерта, за която искам да разкажа, беше като всяка друга – Питър седеше на масата си в ъгъла и вечеряше пържола и салата, а до чинията му се мъдреше шише с минерална вода. На другия край на масата бяха моите цигари и запалка, плюс полупразната ми вече чаша с водка.

Този ден бях изнервена заради някакви клюки и интриги между колегите в ресторанта, затова често прескачах при Питър, отпивах голяма глътка от питието си и му говорех възбудено и високо.

Ако чашата ми беше вече празна, връщах я на бара и си носех друга – пълна. Отдавна пийвах доста и дори не се усещах.

В края на вечерта най-после седнах и аз да хапна, но яденето не ми вървеше, пушех цигара след цигара и говорех като картечница.

Питър ме гледаше кротко с усмихнатите си очи и в един момент протегна ръце, взе моите и тихо, но решително каза: трябва да се махнеш оттук.

Ти се съсипваш! Знаеш, че си тръгвам след месец и повече едва ли ще дойда в България. Искам да се оженя за теб, но при едно условие…


На това място Питър се спря, наведе очи и замълча. За миг ми мина през ума, че става дума за детето – навярно щеше да поиска да не го вземам с нас в Холандия. И се приготвих да изстрелям една гневна реплика, която беше по-скоро псувня към всички мъже на света.

Но Питър продължи: „Искам да се оженя за теб при едно условие – да ми обещаеш, че ще зарежеш пиенето и цигарите. В моето семейство жените не пият и не пушат, а и на мен не ми харесва.“ Застинах като статуя.

Очите ми се напълниха със сълзи от щастие и не можех да разлепя устни да му отговоря. За цигарите знаех, че ще го направя, но за алкохола не бях се замисляла.

Струваше ми се, че не пия кой знае колко, пък и според доста хора издържах и можех да нося – професионално изкривяване.

Питър ми даде няколко дни да помисля. В онази нощ изобщо не можах да заспя. Спомних си колко пъти ме беше возил до вкъщи почти пияна, даже се беше случвало да ми отключва вратата, защото бях замаяна.

Срамувах се много. Той беше прекрасен мъж – почтен, чист, религиозен, малко старомоден по отношение на любовта, дрехите и обноските… Какво беше харесал в мен?

Нямах обяснение, но съзнавах, че той е моят късмет – птичето, което каца веднъж на рамото. И в уречения ден казах на Питър „Да“. Днес съм щастлива съпруга, майка и баба на две прелестни момиченца. С нас е и моят пораснал син, когото съпругът ми осинови.

Живеем в дом с голяма градина, имаме две кучета и три котки. Питър е все така грижовен и нежен, кара ме да се чувствам обичана и желана.

Понякога си спомням за онази вечер в ресторанта, виждам мислено лицето му – напрегнато, добро, мило… И за кой ли път си казвам: Някой добър ангел се грижи за мен, иначе… не ми се мисли какво би станало тогава.

Ами ако не бях го дочакала да довърши мисълта си и бях креснала и го нагрубила? Добре, че не го направих! А днес мога спокойно да кажа, че за нищо на света не съжалявам за решението си.

Ирина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *